Цанко Церковски

***
На камък цвете си посяла -
не вирее;
с водица утрин го поливаш -
то линее!

В сърце ми обич зароди се -
ти я знаеш;
сърце ти камък ли е, мила,
че нехаеш?

***
Из полето аз се скитам,
сълзи лея
и тревите тихо питам
тя къде е.

Но тревите лист разтварят
с горест няма
и на мене отговарят:
тук я няма…

Тук я няма? - ах, тревици,
престанете,
тя е вредом и вий мене
не лъжете!

——————————

сп. „Наш живот”, г. 1, кн. 1, 1901 г.

***
Тя бе слънце - с буен плам,
аз - луната, -
нашто царство беше там
в небесата.

На изгрев и на заход,
ний копнеем
да се сберем и до гроб
да живеем.

Събрахме се един ден, -
ах, клетия: -
мойто слънце тикна мен
в тъмнотия…

——————————

сп. „Наш живот”, г. 1, кн. 2, 1901 г.