Минко Неволин
Минко Неволин (псевдоним на Минко Савов Петков), български писател и революционер, е роден на 02.01.1881 г. в гр. Карнобат. Завършва основно образование и прогимназия в родния си град и учи известно време в Сливенската гимназия, но прекъсва и се мести в София. През 1902 г. се запознава с Гоце Делчев и се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Участва в Преображенското въстание (1903) в четата на Петър Ангелов. Запомнен като храбър и решителен четник. Завършва гимназия в Русе (1905) и учителства две години в Бургаско, но е уволнен за отказа си да положи клетва пред княз Фердинанд. Следва в Софийския университет, без да завърши. Чиновник е в Генералната банка (1909-1930), откъдето е уволнен за убежденията си. По-късно работи в дирекция “Храноизнос” (1930-1943). Първа публикация – 1902 г. в сп. “Общо дело”. Сътрудничи на списанията “Мисъл”, “Демократически преглед”, “Българска сбирка” и мн. др. Автор на книгите: “Вълните на живота” (стихове, 1902); “Стихотворения” (1903); “Акорди на меланхолията” (стихове, 1919); “Палми в пустинята” (стихове, 1923); “Старинни вази” (стихове, 1924); “Братче и сестрица” (приказка в стихове, 1926); “Слънцето на Багдад” (поеми, 1931); “Хайдути“ (драма, 1932 г.); “Да спи зло под камък” (драма, 1933), “Сребърни зрънца” (стихове, 1933); “Бели шатри” (стихове, 1934); “Момина кула” (поема, 1936); “Заплакала е гората” (стихове, 1937); “Пушка пукна из гора зелена” (поема, 1937); “Белият елен” (приказна поема, 1939); “Тракийски песни” (стихове, 1941); “Жадуван свят” (стихове, 1947); “Гласът на времето” (стихове, 1950); “На Странджа баир гората” (разкази, 1953, 1973); “Изминат път” (избрани стихове и поеми, 1955); “Българи глава дигнали” (повест, 1960); “Избрани стихотворения и поеми” (1962); трилогията “Из героичното минало на странджанци” (включваща повестите “Българи глава дигнали” (1960), “Нашите майки са ясните звездици” (1965) и “Нашите булки са тънките ни пушки” (1968). Последната му приживе издадена книга е документално-историческата повест “По хълмовете на Странджа” (избрани произведения, повести, 1971). Неволин е певец на освободителните борби на българите от Странджанско и летописец на Преображенското въстание. Член на Съюза на българските писатели. Умира на 13.09.1972 г. в София.
Публикации:
Поезия:
ЗА ПОРОБЕНИЯ КРАЙ/ брой 18 март 2010
ПЕСЕН ОТЕКВАТ СКАЛИТЕ…/ брой 40 май 2012
ОБИЧАМ ЖИВОТА…/ брой 42 юли 2012
ДА БЛИКНЕ СВЕТЛИНА/ брой 45 ноември 2012
ПОД СЯНКАТА НА ЛЕСА/ брой 47 януари 2013
МОМЧИЛ ВОЙВОДА/ брой 48 февруари 2013
ВЕЗНИТЕ НА МАНДАРИНИТЕ/ брой 56 ноември 2013
ГРАДУШКА/ брой 100 ноември 2017
СТИХОВЕ/ брой 121 октомври 2019
Литература за деца:
РОДНИЯТ ЕЗИК/ брой 168 май 2024
Критика за Минко Неволин:
ПОЕТ ПО СЪДБА/ автор: Иван Захариев/ брой 143 декември 2021
За Минко Неволин:
