Минко Неволин

НА БРЕГА

На стръмни бряг стоя след нашата разлъка,
прощалните слова звучат във моя слух…
Где бих могъл да ида с вечната си мъка?
Наокол мрак дълбок и само плясък глух
от пенести води, шумящи под нозе ми,
долита до слуха ми; дъжд есенен ръми
и сякаш се разнася шум от крила големи
на птици, заблудени в надвиснали тъми…

* * *

От липите потъмнели, стволи над брега навели,
капят листи пожълтели край задрямали води, -
и повърхността сънлива златна рамка я обвива
и над нея се разлива лъч от есенни звезди.

Сънна тишина владее, край безлюдната алея
плаха сянка се чернее и като мистичен знак
безутешен дух се моли над наведените стволи
и печалните тополи тънат в странен полумрак.