ЮНАК ДОБРИ
ЮНАК ДОБРИ
Добри лежи на балкана,
кацнал над равно Загоре;
дрямка юнака обхвана,
сън му очите притвори.
Някой му дума: „Юнако,
в друм се е сватба задала,
твоето либе не чака,
другиму пръстен е дало.”
Добри се малко повдигна,
ала не може да стане:
стягат го с тежка верига
седем куршумени рани.
Някой му дума: „Юнако,
турчин е слязъл в Загоре -
мало, голямо разплака,
стадо откара нагоре.”
Добри в цял ръст се изправя,
сила юнашка усетил;
пуста е горска дъбрава,
сянка отхвърлят клонете.
В облак луната догаря,
падат звездици отгоре;
само двамина другари
пазят ранений войвода.
Добри десница простира,
клюмва му леко главата;
сякаш отсечен с секира,
пада в цял ръст на тревата.
- - -
Вятър ли свири над друма,
буките клони навеждат;
шушне зелената шума,
песни хайдушки нарежда.
Някога славен войвода
минал с юнашка дружина;
вредом балкана пребродил
и над Загоре загинал.
Вечер, когато изплава
над Средногоре луната -
шета из горска дъбрава
и на юнака душата.
Вятър ли буйно засвири,
трепнат ли стари букаци -
плаче душата и дири
своите верни юнаци.
Техните кости почиват
там, по незнайни баири -
родната пръст ги покрива,
вятърът песен им свири:
„Ставайте, славни юнаци,
края поробен ви чака;
чакат ви стари букаци,
пак да развейте байрака!”
МАРКОВИ КУЛИ
Падна вечер: сянка се разстели,
в здрач потъват Марковите кули;
горе на стената запустели
три овчари свирки са надули.
Първий свири: песен се разнася
от Бабуна до Ирин-Пирина,
с шепота на Вардара се слива,
чува се нагоре - чак до Дрина.
Вторий свири и печал разнася
от Марица чак до белий Дунав;
шумата тракийска му приглася,
прокънтява в Хемус болна струна.
Третий свири: в Добруджа се чува
и жетварите глави навеждат;
той заспали воини бунтува
и в гори хайдушки ги повежда.
Свирят те: на Марковите кули
тихо стъпват бели самодиви;
ясен месец в облак се затули,
Прилеп дреме под мъглите сиви.
И запяват самодиви бели:
„Ставай, Марко, поведи юнаци!”
бухал буха в хижи запустели,
вятър плаче в старите букаци.
Става Марко: сянката му стига
от Бабуна до Ирин-Пирина;
плещите му в облак се издигат,
поглед мята от Агач до Дрина.
Спят в мъгла балкани и полета,
вятър свири и гора люлее:
три овчари свирят на калето -
някой плаче, някой сълзи лее.
ПЕСЕН ЗА ПЕТКО ВОЙВОДА
На Родопите гората
жали за Петко войвода -
водил той чета крилата,
друми хайдушки пребродил.
Думал със огън бунтовен
из беломорска робия:
„Братя, бъдете готови
върли тирани да бием!”
В старите черни години
през харамийски дъбрави
ага не смеял да мине -
обир и пакост да прави.
Затуй и днеска живее
спомен за Петко войвода;
вятърът свири: „Къде е
Петко, отново да дойде.”
