Минко Неволин

Простори, разсечени с мълнии,
разтварят широки недра;
разпукват се облаци пълни и
разливат грамадни ведра.

Земята очаква пак бедствия,
навела плешивий си лоб, -
и, сякаш, в стихийното шествие
жребци се надбягват в галоп.

——————————

сп. „Млечен път”, г. 1, кн. 3-4, 1924 г.