ОБИЧАМ ЖИВОТА…
***
Обичам живота, полята зелени обичам;
просторът от родното слънце огрян,
където с немирни връстници съм тичал
и яхал съм конче от дрян.
Там приказки слушах от моята баба
за чудни палати и страшна ламя:
русалката спяща аз исках да грабна
и конче да яздя в далечна земя.
Не грабнах русалка и конче не яздих,
но слънце от родните приказки взех;
животът в хайдушки гори ме заведе
и песни аз грабнах от тех.
***
Аз чувам шепота на равнините
на южний край на родната земя
и спомням си с небивал трепет дните,
когато беззаветно се стремях
да литна към хайдушките дъбрави
и слънцето да поздравя оттам.
О, никога аз няма да забравя
живота на възторг и красота,
през който моя спомен се преплита
с една чудесна песен от кавал,
която чух там някъде в горите,
където вече бях се озовал.
ГОРСКА ПЕСЕН
Вихрища свирят и думат:
„Горо, за теб сме запели -
зима ще легне над друма
в твоята златна постеля!
Поразлюлей се, събличай
твоята шума златиста!
Снежинки ще те накичат
с дрехи от бели мъниста.”
Казва им горска дъбрава:
„Мен ми се дрямка додряма,
нека в сън зимен забравя
моята мъка голяма.
Снощи овчар ме споходи,
вакло си стадо да дири -
песни за стари войводи
с меден кавал ми посвири.”
БОРЕЦ
В памет на войводата Петър Ангелов
Искам бурна младост да премина
из горите с пушка във ръка -
да умра за моята родина
от куршум на родния балкан.
Над глава ми зашуми ли шума,
да оплаква падналий борец -
и с хайдушки, непознати думи
да ме жали горският ветрец.
А когато мрак покрий земята
и над Странджа бурята повей -
искам да запее буйний вятър
моите бунтовни стихове.
НА ПОСТ
В памет на Кръстьо Българията
Нощта бе чудно хубава; гората
се къпеше под лунните лъчи;
заспали бяха моите събратя
и само аз, с разнежени очи,
съзвездия далечни съзерцавах,
като че бях поклонник в някой храм,
и казвах си: в таз хубава дъбрава
защо пък да не помечтая сам?
Аз бях на пост и цялата дружина
почиваше, защото аз не спях,
дори най-бегла мисъл не премина
в душата ми, че върша тежък грях.
И там, когато бях така унесен,
пред мен застана четник подранил,
затананика хороводна песен -
навярно бе дошъл да ме смени.
Загледах се в лицето му, признавам,
че в оня миг изпитах малко страх -
досетих се, че страж съм в таз дъбрава,
защото Българията познах.
Той ме изгледа строго и засука
нагоре харамийския мустак:
„Момче, на сватба ли си канен тука,
тъй ли се пази четата от враг?
Прочете ли звездите на небето?
Кажи ми колко са? Защо мълчиш?
Чуй дяда си, когато вардиш чета,
земята гледай с четири очи!
Ако пък се завърнеш живо-здраво
и гониш вятъра като хлапак -
леглото ти ще бъде пак кораво
и залъкът ще ти пресяда пак.”
Когато се видяхме след години
при чашка вино, той ме тупна с длан:
„Пак гледаш към небето, майчин сине,
че и на теб балтонът е съдран.”
ПЪТНИК
Надбягват се чакали
и вият в нощний мрак -
шумят зловещи хали
и блъскат моя праг.
На моето огнище
жаравата гори -
не се боя от нищо
и от смъртта дори.
Сърцето си разтворих
за друг, прекрасен мир;
обичам аз простора
на необятний шир.
Обичам аз земята,
далечните звезди
и пролетния вятър,
и тихите води.
О, нека сняг се рони
и буря да бучи!
Аз нося топла броня
от слънчеви лъчи.
***
По синори, дето вечерният вятър
люлее тревите и полския мак;
навред по могилите и по нивята,
потънали в летния мек полумрак -
се носи старинна, забравена песен,
която са слушали родни деди;
и слуша я още балканът, унесен
в хайдушки легенди и нови беди.
***
Бездомен вятър иде отдалече,
из Странджа затрептява горски шум:
над хълмовете пада лятна вечер
и сенки лягат над хайдушки друм.
Позната, скръбна песен прозвучава
и глъхне из тракийски ширини -
като отзвук на харамийска слава
и шепот над сегашни черни дни.
Като че ли възкръснали от гроба
хайдутите подемат песента -
и в Тракия отново канят роба
към път, от прадедите начертан.
***
Грее нощ над нас и
сенки се влекат;
звън ли се разнася
от поробен кът?
Спят вековни клони,
не шумят листа -
откъде се рони
тоя звън в нощта?
Сякаш някой блъска
тюрмени стени
и зидът, опръскан
с кръв, звъни, звъни.
ПОЕТ
Ти пишеш чудни песни
за сънища прекрасни -
излез от тази тесна
черупка, дето гаснеш!
Търси сърца разбити,
човъркай чужди рани
там, дето се преплитат
животът и Нирвана!
Кажи речта си топла
на твоята родина:
там висне черен облак
след ураган отминал!
И вярвай - в края бащин
зорница пак ще блесне!
Балканът, стар побащим,
запя бунтовна песен.
