Минко Неволин

Слушай, чедо, родният език е
звучен, сякаш в песен се излива;
думите му сладкогласни бликат,
както струи, бистри и пенливи.

Със звездички е небето ведро,
а езикът - с буквички всезнайни,
с тях поетите ни дават щедро
книжки, пълни с песнички омайни.

Но езикът е като градинка:
има бурени, които жилят;
откъсни си хубава латинка,
отминавай тръни и бодили!

1972 г.