Минко Неволин

ДА БЛИКНЕ СВЕТЛИНА

Просторите са тъмни -
тук-там горят звезди;
над селищата сънни
са легнали беди.

Извий се, буен вихър,
над земното кълбо!
Камбаните забиха
сред тоя мрак дълбок

и мускули железни
разгъват знамена.
Разблъскай мрачни бездни -
да бликне светлина!

***

Таз нощ не отлитай,
птичко гласовита!
Събуди ме рано,
конче да нахраня:

да прехвърля друма,
позлатен от шума -
друма харамийски,
в моя край тракийски,

който пак ме кани
към полята бранни:
„Я ела, войводо,
поведи народа!

Твоят зов да литне
из полята китни;
из дъбрави горски
в края беломорски!”

***

Скръбна моя песен,
отлети далеч,
дето е надвесен
вражеският меч!

Из дъбрави китни
ти се разлюлей -
с техний чар да литна
в родното поле:

там, над златни ниви,
чужди сърп звъни
и печал разлива
в глухи равнини.

Родните ми братя
събуди от сън -
удари сърцата
с твоя боен звън!

РАВНИНИТЕ СПЯТ

Равнините спят
в странна самота -
колко дълъг път
се простира там!

Приказна земя
търсиш може би -
чуваш ли? Шумят
плачущи върби.

Сън е чудний мир,
който те зове,
из безбрежна шир
плачат ветрове.

ХАЙДУШКИ ГРОБ

Горняк понесе
откъм дъбрави
хайдушка песен
за гроб забравен.

Там в пущинака,
далеч от друма,
лежи юнака
под горска шума.

Тъжи гората,
клоне навела,
а над събрата
лети орела.

Повеят хали,
Балканът трепне -
за него жали,
за него шепне.

БЛАГОСЛОВЕН БЪДИ!

Ти, който тръгна по пътеката нагоре
към слънчевите висоти,
не знаеш ли какво те чака? Виждаш ли в простора
надвисналия облак? Млад си ти,
не се страхуваш и от бурите,
но можеш ли на всяка стъпка да се бориш с тях,
със змии, които съскат по клисурите,
и младостта да ти поднася не цветя,
а шипове отровни?
Ако ти знаеш, че те чакат пъклени беди,
че зверове ръмжат зад дънери вековни,
и пак си тръгнал към смъртта - благословен бъди!

НА НИВЯТА

Огъват се жита под зноен вятър -
усилен труд преобрази нивята.

Ергени и моми ръкойки влачат;
по синорите мургави косачи

с ръце напукани въртят косите;
жътварски песни глъхнат в ширините.

Наблизо дремят селските къщурки -
там старите жени предат на хурки

или из дворища широки шетат,
подвиквайки към палавите псета.

А слънцето е спряло сред небето
и не откъсва поглед от полето.

ПОЧИВКА

Посрещнах те в горите и полята -
за мене ти не си лениво лято,
а тишина след изживяна буря;
обичам пек да гали и прижуря
лицето ми, от вятър загоряло -
аз имам огнен дух и здраво тяло.

Аз скитам и се къпя по реките,
лежа на хълма, с макове накитен:
за подвиг всяко камъче говори
и сякаш че летя, летя нагоре -
в живота, който идва, съм унесен,
ти, младост безвъзвратна, где си, где си?

ВЛАК

Светят очите на влака:
огненоярки кълба -
бяга той вихрено в мрака,
с бурите води борба.

Вредом кръстосва полята,
гонят го степни коне;
литва по-бързо от вятър,
смело се втурва в тунел.

Заедно с времето тича,
никога няма да спре:
огън и порив челичен
тласкат го вечно напред.

Към хоризонта насочен,
диша той неукротим -
в него стихия клокочи:
все да лети, да лети.