Минко Неволин

ЗА ПОРОБЕНИЯ КРАЙ

Сестри измъчени и скръбни братя,
допийте чаши! – в тоя кървав край
владее нощ, – във сключени обятия
заспете! – над главите ви витай
бич огнен и коса размахва татък
смъртта; звъни камбанен звън над вас; –
на щастието пътя тъй е кратък –
заспете в тоя безпросветен час!…

Сестри измъчени и скръбни братя,
надежда не търсете в тоя край! –
Във тоя край безименно проклятие
над живите и мъртвите витай…

* * *

Душата си светла раздал,
скърбя аз за пролет измината
и нося аз мойта печал
под тежкия кръст на родината.

Земята е в бяла мъгла
под облаци близко надвесени,
разгънали черни крила
на сенки и призраци есенни.