ПРОРОК
ПРОРОК
На кръста разпнат, в зората,
на гения - слънце в нощта, -
охулен от родните братя,
прибра го небесний баща.
С лъчистий си поглед обгърнал
Голгота, потънала в здрач -
той в сетния час се обърна
към своя безумен палач.
И думите падаха тежко
като с Ерихонска тръба:
„Прощавам аз твоята грешка,
о, рожба на тъмна съдба!
Мъртвец за божествени звуци -
за тебе ли храчките пих?
Аз хвърлих на твоите внуци
духът си - светая светих?”…
Шумяха тълпите на друма
кат псета, събрани на леш, -
и сетнята прощална дума
прекъснаха с кикот зловещ.
СКРЪБ
Звон вечерен над поля изсъхнали
в ласките на веера златист;
сетний химн на лебеди издъхнали,
тихий шепот на отронен лист.
Черни равнини в покой унесени,
с гробища, обраснали в бодил;
сенките на облаци надвесени
в края, гдето аз съм се родил.
——————————
сп. „Листопад”, г. 6, кн. 3-4, 1923 г.
