Литературен свят

Димитър Попов

Димитър Кръстев Попов (Д. К. Попов), български обществен и държавен деец, литературен деец, преводач, славянофил, е роден в Калофер на 22 юни (6 юни стар стил) 1855 г., според други данни: 10 юни 1855 г. Учи начално образование в Калофер, семинария в Пловдив, Робърт колеж в Цариград и Френския султански лицей в Галатасарай (Отоманския лицей, 1876). До Освобождението участва в редактирането на различни вестници и списания - първите му публикации са в цариградските вестници „Ден”, „Цариград”, „Сутрина” и списание „Читалище”. През юли 1877 г., в началото на Руско-турската война, като главен редактор на цариградския вестник „Сутрина”, публикува „Прокламация на император Александър II към българите”, за което е съден, но успява да избяга Гърция, а после - в Румъния, където в Гюргево заедно с Христо Георгиев Бъчеваров издава в „Българин”, който излиза в продължение на две години под негова редакция. През 1881 г. се връща в България. Установява се в София, където заема административни длъжности и пише във в. „Независимост” с псевдоним Правов. Хумористичните му фейлетони будят възхищението на Иван Вазов. След преврата от 1881 г. и установяването на Режима на пълномощията през 1881 г. се преселва в Пловдив, където сътрудничи на подновения орган на Либералната партия в. „Независимост” с псевдоним Правов, както и на „Народний глас”. През 1883 г. започва да издава в. „Ред”, а през 1886 г. взема участие в редактирането на в. „Съединение”, сътрудничи и на сп. „Наука”. Член е на Върховния административен съд, прокурор и началник на канцеларията на Дирекцията на вътрешните дела. Участва в Съединението на България през 1885 г. Член е на Управителния съвет на БНБ от август 1885 до август 1889 г. Управляващ БНБ от 26 август 1886 до 4 декември 1887 г. След контрапреврата (1886) емигрира в Румъния. В Браила сътрудничи на в. „Деветий август”. Заедно със Светослав Миларов редактират съвместно в. „19 Февруари” в румънския град Турно Северин. Завръща се в България през 1894 г., избран за народен представител от Народната партия. През 1898 г. преминава към Прогресивнолибералната партия, заместник-председател на Народното събрание, министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията във втория и третия кабинет на Стоян Данев (1902-1903). През 1903 г. се присъединява към Народнолибералната партия и остава на министерския пост и във второто правителство на Рачо Петров (1903-1905), като за известно време е временно управляващ Министерството на търговията и земеделието. В 1908 г. пише в близкия до Народната партия вестник „Реч”. Книги: „Фейлетони” (Пловдив, 1886); „Преведени стихотворения” (1895), „Щастливецът: Истинска случка” (1900), „Плевенските златни книги: Из златната книга на Скобеливия парк” (1906). Владее руски, сръбски, английски, френски и румънски езици. Издава преводните книги „Демон: Възточна повест” (с Алеко Константинов, Пенчо Славейков, София, 1895); „Писма из Германия” от Любомир П. Ненадович (1897). Псевдоними: Централния, Централний, Правов. Съпруг на пианистката Мара Черен, една от основателките на Музикално училище в столицата. Умира на 53 г. на 1 януари 1909 г. (19 декември 1908 г. стар стил) в София.

Публикации:

Поезия:

СГОВОР РАЖДА СИЛА/ брой 99 октомври 2017

Преводи:

Фьодор Тютчев - КЪМ СЛАВЯНИТЕ/ брой 101 декември 2017

Джура Якшич - ЩО МЕ НЕ ОБИЧАШ…/ брой 101 декември 2017

Ян Неруда - ОТКОЛЕ НАС СЪДБАТА ЗЛА ПОТИСКА…/ брой 137 април 2021

Джура Якшич - ЗАХАР ДА ПОСЕЯ…/ брой 142 ноември 2021

Бранко Радичевич - СПОМЕН/ брой 142 ноември 2021

Йован Йованович Змай - КАТ ПОМИСЛЯ/ брой 142 ноември 2021

Воислав Илич - РАЙСКИ ЦВЯТ/ брой 142 ноември 2021

Петар Прерадович - МИСЛИ МОИ…/ брой 142 ноември 2021