ПРИРОДА

Иван Козлов

превод: Д. К. Попов

Природо, колко си прекрасна!
Ти сявга, в всичко, в всеки край
си мила, чудна ил ужасна!
От тебе божество сияй.
В небе ли ясно слънце блесне
и цял свят оживи с лъчи;
из обалк мълния ли тресне,
гърми ли, вятър ли ечи;
нощта псей ли по небето
звезди, като цветя в поелто
и нежно грее ли луна;
кипи ли морската вълна;
журчи ли тихо вода мала,
и лава Етната заспала
изригне ли с огън голям;
туй всичко означава нам
какво една е се душата,
що разпорежда с красотата
и с бурите в тоз мир широк,
с моря, с небето и земята, -
любов, премъдрост, сила, - Бог!

——————————

Славянска антология, 1910 г.