Джура Якшич

превод: Д. К. Попов

Що ме не обичаш,
душо нежна, млада?
Без любов туй време
що тъй да пропада?

В най-сладките нощи
що си в самотия?
Що гръди си красни
сдържаш да не бият?

Очи ще изгубят
туй очарование.
Сърце ще изстине,
зима щом настане.

Твойта хубост чудна,
твойте сласти нежни
ще изчезнат, душо,
изпод покрив снежни.

Затуй не забравяй
пролетното време:
стискай ме, цалувай,
дор до кат умреме!

——————————

сп. „Мисъл”, г. 2, кн. 7-8, февруари, 1893 г.