Фьодор Тютчев

превод: Д. К. Попов

ПРОЛЕТНИТЕ ВОДИ

Белей се ощ в полето сняг,
а вадичките веч шумят,
шумят и будят сънний бряг,
шумят, играят и гласят;

гласят те в хор по стръмнини:
„О, пролет иде пълна с цвет!
Предвестници сме нейни ний,
тя изпроводи нас напред!”

О, пролет иде пълна с цвет,
и светли, топли майски дни
вървят подире в строен ред
и носят радост и песни.

КЪМ СЛАВЯНИТЕ

Привет вам искрен, мили братя,
от целия славянски мир!
Привет от нази и обятья -
за вси й готов семейни пир!
На празник вас свика Русия
и с вас ликува тя сама:
но знайте, братя, тука вие
не сте на гости, а дома.

Вий тука сте като у себе,
а не тъй както там у вас,
защото тук, под руско небе
не заповядва чужда власт.
У нази всички: власт, поданство
говорят същия език,
а и не считат реч - славянство
за първороден грях велик.

Макар съдбата всемогъща
да ни разби на късове,
ний род сме пак един и същи,
на съща майка синове!
Затуй, че сме роднина ние,
то вси с омраза гледат нас:
вам не прощават за Русия,
нам не прощават зарад вас!

Славянски род ги тях тревожи,
че при един сговор всеобщ,
на всички може да наложи
и свойто аз, и свойта мощ!
И кат си спомнят с отчаяне
за сторените нам беди,
славянското самосъзнане
като плашило ги следи!

На гнусна почва европейска,
лъжата де се тъй плоди,
отдавна хитрост фарисейска
две правди за света роди:
за тях - закон и равноправност,
за нас - насиле, опак съд…
И туй наследие по давност
всъду прегражда наший път.

И тез вековните омрази
ний явно виждаме и днес;
туй падна тежко и на нази,
събрани тука на конгрес…
Болят ни старите неволи,
де зайде нашата зора…
Остава Косовото поле,
стърчи ощ Бялата гора!

А между туй позор не малък
гнети славянската среда.
И оня само, който й жалък,
не вкусва тяхната вражда,
защото е гробокопател,
и си продава съвестта:
те само юдата - предател
целуват сладко по уста.

Пропаднало всесветско племе!
Кога ще бъдеш ти народ,
кога за теб ще дойде време
да заживейш честит живот,
да екне глас за единене,
да рухне все, що ни дели?
О, за славянското спасене
Бог час ще да определи…

Таз вяра в правдата у Бога
не ще угасне нивга в нас,
макар и скръб, и жертви много
да ни очакват всеки час…
О, жив е вишни Промислител,
съдът му ощ не ни й презрел…
И слово - Цар-Освободител
ще мине руския предел!

——————————

Славянска антология, 1910 г.