СГОВОР РАЖДА СИЛА
Няколко гиганта, с клюмнали чела,
спрели в местност пуста и горчиво плачат,
свобода ли вкусват ил’ окови влачат,
тяхната съдба е: мъки и тегла.
Векове туй трае, те ни крак напред:
гледат окол себе, чудат се и маят
на къде да тръгнат и, като не знаят,
спорят между себе. Боже, какъв глед?
Цял свят съжалява кървавия спор,
плаче за борците, хитро се преструва,
а в душа се радва, щото се страхува
да не види нявга тез гиганти в хор.
А гиганти бедни в тази си борба
ту изнемощават, ту пак в нова схватка
търсят да отгатнат тъмната загадка:
що ги не остави злата таз беда?
Също тъй безумно пръскат свойта мощ
бедните славянски, гиганти народи…
На тегла им, Боже, края ще им доди,
дълго ли ще трае таз злокобна нощ!
В отговор отгоре чу се глас голям:
„Плач, борби, славяне, веч са безполезни!
Силата не раждат мишците железни,
нея да сдобийте, друго трябва вам:
бързо премахнете вътрешний раздор,
вси се съюзете и тръгнете дружно
тихо и полека… Повеч не е нужно.”
Силата е, братя, в братския сговор!
София, 19.02.1906 г.
сп. „Славянски глас”, г. 4, кн. 2, 1906
