Йован Йованович Змай

превод: Д. К. Попов

Кат помисля, душо мила,
за лицето ти румено,
аз не пия друго вино,
пия, душо, се червено.

А кога на ум ми досе
зарад твойте черни очи,
то кръчмарят няма друго,
само черно вино точи.

Аз пък пия, пея, плача,
жалостта ми да премине,
па кат тръгна, аз посърна
и от обич, и от вино.

А от горе твойта майка
люто мене се присмива…
О, не смейте се, госпожо,
шерка ви за туй е крива.

——————————

Славянска антология, 1910 г.