Алексей Колцов

превод: Д. К. Попов

***
Пръстен златен, драгоцен,
чуй две думици от мен:
право в черни й очи
гледай - всичко в тях личи.

Жалост видиш ли у ней,
загрижи се, потъмней;
радост зърнеш ли, тогаз
заблещукай кат алмаз.

А кога настане ден,
да не мисли веч за мен,
ти тогаз се промени
и кат въглен чер стани.

——————————

Славянска антология, 1910 г.