РАЗМИШЛЕНИЕТО НА СЕЛЯНИНА
превод: Д. К. Попов
Седна някой път
и замисля се:
как ще се живей
сам без никого ?
В къща без жена,
млада и добра;
без добър другар,
верен, истинен.
Без богат имот
и без топъл кът,
без брана, без плуг
и без харен кон…
А пък с бедността
тейко ми е дал
само една мощ -
сила лъвова.
Но и нея аз
от тегла, злини,
в чужди краища
веч съсипах я.
Седна някой път
и замисля се:
тежко се живей
сам без никого!
———————-
сп. „Българска сбирка”, брой № 1, 01.01.1894 г.
