Ян Неруда

превод: Д. К. Попов

***
Отколе нас съдбата зла потиска,
но тоя натиск нас не ще убий,
и нека храма, що дене градиме,
тя нощем злобно пак да го разбий!

За всеки нови удар на съдбата
ний длъжни сме да й благодарим:
тя с свойта вечна злоба ни приучва
дене да работим, ноще да бдим!

——————————

Славянска антология, 1910 г.