На 18 декември изтеклата година (1908 - бел. ред.) се помина скоропостижно тоя познат наш публицист и книжовник, роден в Калофер на 10 юния 1855, получил първоначално образование в родния си град, средно - в Цариград - в Роберт колеж и в Отоманския лицей.

Тук в Цариград и почва неговата обществено-публицистична дейност със сътрудничество във вестниците „Ден”, „Цариград”, „Сутрина”. Емигрирал в 1877 г., той отива във Влашко и става редактор на в. „Българин”, издаван от Христо Бъчеваров в Гюргево - Русе.

Първите години след Освобождението обърнаха върху си внимание фейлетоните му в софийския либерален орган в. „Независимост”, подписани от псевдонима Правов. В 1881 г. той напусна София и се пресели в Пловдив, втория тогава културен център на освободено Българско.

Тук престоя до Съединението и преврата (1886 г.) и взема участие във вестниците „Ред”, „Народен глас” и „Съединение” и в списание „Наука”. Подир преврата той емигрира и се завърна в България след падането на Стамболов (1894 г.)

Оттогава ние го виждаме народен представител, за късо време редактор на в. „Мир” (1896-1897), а през 1902-1906 г. беше министър на обществените сгради в кабинетите на Данев - Рачо Петров. Той беше сътрудник и на „Славянски глас”.

Заслугите на Д. К. Попов като книжовник се крият в ранната му публицистика и в хубавите му преводи из руската литература, сръбската и английската. Някои негови преводни работи са истински перли.

От руски покойният преведе „Мцири” от Лермонтова, десетина от стихотворенията на Колцова, като „Не шуми, ты рожь”, „Песень пахаря”, „Касарь” и др., някои ситни работи от Плешчеева, А. Майкова и Ив. Козлова, а в най-последно време - от Ф. Тютчева, чието пророческо и вдъхновено приветствие „К славянам” той майсторски предаде (вж. „Славянски календар” 1 и 2 г.); из сръбската поезия Попов превежда от Джура Якшич, Воислав Илич, черногорския княз Никола, от Змая - Йован Йованович и някои от прекрасните „Писма от Германия” от Л. Ненадович, печатани в „Българска сбирка” и др.

сп. „Славянски глас”, г. 7, кн. 1, 1909 г.