Бранко Радичевич

превод: Д. К. Попов

СПОМЕН

Пея денем, пея ноще,
пея туй, щом искам, още
що поискам, всичко мога,
само ощ едно не мога:
да запея гласоеито,
гласовито, гръмовито,
да те вдигна от земята
и те кача в небесата,
там - при светлите звездици,
що ги гледаш толкоз често:
там е, звездо, твойто място,
там са твоите сестрици.

УКОР

Де си, душо моя страстна,
де си, пиле мило,
де си, слънце светло, ясно,
де си се укрило?
Цяла нощ аз тебе чаках
и горчиво плаках;
слънце зайде - в нощ голяма
аз останах сама.

Как целуваш лудо, страстно!
Тъй не си отколе…
Ох, целувай, пиле красно,
аз ти давам воля.
Веч неделя се измина,
как от тук намина;
ах, любезни, та за Бога,
как така си могъл?

——————————

Славянска антология, 1910 г.