Воислав Илич

превод: Д. К. Попов

РАЙСКИ ЦВЯТ

Бог един ден ме повика, па ми рече:
„Радовай се, весели се, о, човече!

За таз обич, що към тебе аз питая,
откъсни си най-красивий цвят от рая.”

Слязох врая и разгледах цветовете,
помежду им тебе зърнах, райско цвете!

Упои ме сладкия дъх на сърце ти,
теб откъснах, мое мило, нежно цвете.

Ангелите се вдигнаха със тревога
и сърдити отидоха чак при Бога.

„Не роптайте, Бог им рече, челяд драга,
тоз човек е веч заслужил райски блага.

Той е честен, тих, невинен - добър мъж е,
и кат лъже, той незлобно, сладко лъже.”

ЗВЕЗДИЦА

Нощ е ведра, тиха,
грее и луна,
цялата вселена
тъне в тишина.

И звездици мили
сипят своя зрак…
Но едничка трепна
и потъна в мрак…

О, чия ли беше? -
само Бог ще знай!
Цялата вселена
в тишина нехай.

——————————

Славянска антология, 1910 г.