Николай Дялков
Николай Петков Дялков е роден на 06.03.1963 г. в Тополовград, където живее. Има две висши образования: машинен инженер и право, завършени съответно в РУ „Ангел Кънчев” - Русе и ЮЗУ „Неофит Рилски” - Благоевград. Работил е като офицер в системата на МВР, в момента е пенсионер. Автор е на стихосбирките „Настояще от спомени” (2002), „Постой, Любов” (2013), „И понеже рисувах слънца” (2014), „Адресна регистрация: бежанец” (2016), „Нагазване в женски води” (2016), „Шлифер, облечен на голо” (2018), „Последният идалго” (2019), „Вертикален кръстопът” (2020). Участвал е със свои стихове в десетки национални и международни сборници и алманаси. Има над 35 награди от национални и международни поетични конкурси, между които дванадесет спечелени конкурса. Негови стихове са преведени на руски, украински, сръбски и испански език. Председател е на Литературния клуб към читалището в Тополовград. Член е на Съюза на българските писатели.
Публикации:
Поезия:
ПОД СТРЯХАТА НА КРОТКАТА МИ НЕЖНОСТ/ брой 100 ноември 2017
МАРИЯ/ брой 109 септември 2018
РЕКАТА НА ГОДИНИТЕ/ брой 113 януари 2019
ВИНО ОТ ДИВА КЪПИНА/ брой 121 октомври 2019
БЪЛГАРСКАТА КОЛЕДА/ брой 123 декември 2019
ЗАДУШНИЦА/ брой 125 февруари 2020
БРЕМЕННОСТ/ брой 127 април 2020
ЕСЕННО РИСУВАНЕ НА ВЯТЪР/ брой 137 април 2021
СЕЗОНЪТ ЛЮБОВ/ брой 138 май 2021
ПОЕТИЧНА АВТОБИОГРАФИЯ/ брой 146 март 2022
ИМА НИ/ брой 153 декември 2022
КИТАРАТА МУ ВЕЧЕ Е НЕБЕСНА/ брой 161 октомври 2023
Критика:
ПО-БЯЛА ОТ ПРОШКА/ брой 139 юни 2021
Критика за Николай Дялков:
ЦЪФТЯТ ОЧИТЕ НА ЖИВОТА…/ автор: Георги Н. Николов/ брой 109 септември 2018
„АЗ ПЕЯ, А ДУШАТА МИ Е СВИТА…”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 126 март 2020
