ПО-БЯЛА ОТ ПРОШКА
Думи на редактора
… И сърцето ми ставаше светло от белия час.
И земята ми ставаше бяла, по-бяла от прошка…
Така завършва стихотворението, дало заглавието на тази вълшебна поетична книга - „Белият час”. Бих казал, че цялата поезия на Петя Цонева е по-бяла от прошка, защото нейната душевност е бяла. Но докато изографиса бялото на земята, тя преминава през много цветове, през много философски разрези на действителността.
Обикновено, когато става дума за „женска” поезия, читателят очаква специфична емоционалност, характерна за „женската” любовна лирика. Не и при Петя Цонева.
Нейните стихове са истинско богатство за поезията! Тя е творец с крехък глас, но това не й пречи да показва трезвия поглед на един здраво стъпил на земята човек, който се вълнува от всичко, което се случва наоколо, и успява да го пресъздаде в поезията си с необходимия философски поглед, с неповторими и неклиширани изразни средства.
И това тя прави още с първото си заявяване на поетичната сцена с книгата „С крило на земята”, издадена през 2010 година. Продължава го и със следващата си книга „Дори да няма врата”, издадена през 2019 година.
Бих казал, че неслучайно Петя се чувства комфортно на поетичната сцена. Тя има своята тясна връзка с литературата. Родена в гр. Габрово, Петя завършва специалностите Приложна лингвистика (английски и френски език), Конферентен превод и Британистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, където работи като преподавател.
Там тя защитава докторантура и доцентура в областта на английската литература, като през ноември 2018 г. излиза и англоезичната ? книга с критически анализи Negotiating Borderlines in Four Contemporary Migrant Writers from the Middle East („Договаряне на граници в творчеството на четирима съвременни писатели-мигранти от Близкия Изток”), публикувана от издателство „Кеймбридж Сколарс”.
Петя Цонева има множество отличия в областта на поезията, сред които впечатление правят първите места в престижните конкурси „В полите на Витоша”, „Яворови дни”, „Добромир Тонев”, „Пролет моя”, „С море в сърцето - Царево” и „Дора Габе”.
Книгата „Белият час” е едно нормално и необходимо следствие на всичко, което Петя носи в душата си. Истинска наслада е да се потопиш в света, пречупен през призмата на нейния поглед, на нейните метафори:
… Аз съблякох пуловера. Сложих си рокля с презрамки -
закъснялото лято стои ми пречудно добре.
Пеперудите с тънички златни тела като сламки
пак понесоха свойте платна в лъчезарно море…
Красиво е казано и това:
… И когато отново настана голямата суша,
и застърга с крила скакалец в избелели бодли,
ти си тръгна с дъжда. А пък аз продължавам да слушам.
И дъждът на сърцето ми няма да спре да вали…
Или:
… А под тях моят ден накуцуква и пак криволичи
с непохватната стъпка на малък замислен земляк.
Но със цялата бедност на своята сила обича
полетялата музика лятна на птичия мрак…
А пък крехката поетична философия може да остави читателя без думи:
… Ако нямаше мрак, как денят би познал светлината?
Ако нямаше скръб, щеше пусто смехът да звучи.
И гладът, този пратеник, който обхожда земята,
е причина пред къшея хляб като в храм да мълчим…
И още:
… И сега не държа да пристигам и тръгвам далече,
като Малкия принц се заселих на малка звезда.
За какво ми е някаква друга измислена вечност?
Мене тук ме живее животът ведно със смъртта…
Иска ми се да дам още много примери как Петя вплита в метафоричната си поезия своя опит и житейската си философия, но нека не ви отнемам сладостта сами да се потопите в по-бялата от прошка поезия на Петя Цонева в „Белият час”! Книга, която всички ценители на хубавата поезия ще искат да притежават!
На добър час, Петя!
