Пенчо Славейков
Пенчо Славейков, български писател, е роден на 27 април 1866 г. в град Трявна. Син на Петко Рачев Славейков. Учи в Трявна и Стара Загора по време на Руско-турската война (1877-1878). След войната семейството му живее в Търново, Сливен и София. Учи в София и Пловдив. През 1884 г. след нещастен случай на заледената Марица заболява тежко и остава частично неподвижен за цял живот. Учи в Лайпциг (1892-1898). Автор на поемите “Ралица”, “Бойко” и “Неразделни”, епопеята “Кървава песен”, “Сън за щастие”, “Епически песни”, антологията “На Острова на блажените” и др. Действителен член на БКД (1898 г.). Превежда немски поети. Завръща се в България през 1898 г. Учителства в Софийска мъжка гимназия. Един от редакторите на сп. “Мисъл”. Поддиректор (1901-1908) и директор (1909-1911) на НБ в София, директор на Народния театър (1908-1909) до юли 1911. От края на 1911 г. живее в Италия, където умира на 10. 06. 1912 г. в градчето Брунате. Костите му са пренесени в България.
Публикации:
Критика за Пенчо Славейков:
ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ - „НА ОСТРОВА НА БЛАЖЕНИТЕ”/ автор: Никола Ракитин/ брой 110 октомври 2018
За Пенчо Славейков:
НЕИЗВЕСТНИ МИГОВЕ ОТ ЖИВОТА НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ/ автор: Иван Д. Христов/ брой 68 декември 2014
КАК И ЗАЩО ПРОПАДНА НАРОДНАТА ПЕНСИЯ НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ /автор: Пелин Пелинов/ брой 79 декември 2015
ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ И ДОРА ГАБЕ/ автор: Драгни Драгнев/ брой 88 октомври 2016
ЛИЧНОСТТА И ДЕЛОТО НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ/ брой 94 април 2017
„КАКТО НАВСЯКЪДЕ, ПЛЯВА ПОД ТЯХ ДЪВЧЕ СМИРЕНО НАРОДА”/ автор: Стефан Коларов/ брой 115 март 2019
ЗАРАЖДАНЕ НА ЕПИЧЕСКОТО СЪЗНАНИЕ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА/ автор: Панко Анчев/ брой 124 януари 2020
ВЪВЕДЕНИЕ В ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ/ автор: Панко Анчев/ брой 137 април 2021
СЛАВЕЙКОВ: ПЕТКО И ПЕНЧО/ автор: Панко Анчев/ брой 140 септември 2021
СТИЛЪТ КАТО УСКОРЕНИЕ НА ЛИТЕРАТУРАТА/ автор: Панко Анчев/ брой 141 октомври 2021
