Никола Ракитин

Пенчо Славейков. На острова на блажените. Антология. 1910 г.

Новото произведение на Пенчо Славейков поставя в недоумение читателя, който от автора на „Сън за щастие” очаква нещо хубаво и съвършено.

Антологията дава изгледи на широко замислена, ала непостигната мистификация. Покрай образцови по художество и замисъл стихотворения, в нея са поместени и такива, които по стил и идея са твърде неиздържани и слаби.

Общият тон е жизнерадостен, вее лъх на примирение и светъл оптимизъм, ала мотивите са твърде еднообразни.

Голяма част от поместените стихотворения представя досаден баласт - маниерно стихоплетство с разсъдъчен, рефлективен характер.

Чудно е, че Пенчо Славейков, който се издига над другите ни писатели по духовна култура, който в много случаи е проявил изтънчен естетически вкус, в стихотворенията си е допуснал такова множество турски думи и майтапчийски изрази, които отгонват всяка поетична илюзия.

Най-ценното в антологията са биографиите на „поетите, живели в острова на блажените”, дето действителността се губи зад поетичните рамки на бленувания живот на техния създател.

Те са истински перли на тънко и капризно остроумие, на жива и примамлива духовитост, безподобни сатири на нашия духовен и политически живот, на недъгавите страни на нашите нрави и поети. Те откриват у Славейкова мощен талант на битоописател и проницателност на истински сатирик.

Стилът на „биографиите”, украсен с духовити изрази и думи от съкровището на живата народна реч, освежен от неизчерпаем и пленителен хумор, не е постигнат от никого между съвременните ни писатели, ако, разбира се, не туряме в тяхното число Алека Константинов.

——————————

сп. „Литературна беседа”, г. 1, бр. 4-5, 1911