Драгни Драгнев

През 1910 година Дора Габе и Боян Пенев гостуват за пореден път на пианистката Маргарита Стойчева. У нея сварват Пенчо Славейков и Мара Белчева. Тогава Славейков подарява на Дора Габе новата си книга „На острова на блажените”. После се обръща към вярната си спътница Мара: „Тя повече харесва Яворов, но като мине време, ще предпочете моите стихове.”

Но това не е първата среща на Дора със Славейков. По-рано той и спътницата му многократно ходят у тях, разговарят на чаша чай и четат стихове. Боян Пенев се прекланя пред таланта на Славейков и е първият му приятел. Двамата с Дора често прекрачват в неговия дом и се заседяват с часове. Понякога се разхождат заедно в полите на Витоша и то при хубаво време.

Много по-рано, току-що завършила Варненската гимназия, Дора Габе зърва Пенчо Славейков за първи път. Среща го на една вечеря в дома на д-р Еринпрайз, главен равин на София, където я завел баща й. Няколкократно, вече като съпруга на Боян Пенев, посещава Народната библиотека, когато Славейков е неин директор. Виждат се в кабинета му, той й чете новите си стихове, а тя преписва текстове от стари книги за лекциите на Боян.

Сетне ще открием Дора Габе в една университетска аудитория. Слуша гневното и могъщо слово на Славейков по случай смъртта на Лев Толстой. Поетът говори в защита на поробените и онеправданите, за които разказва гениалният руски писател. Говори за тях и заклеймява потисниците. Но зли, завистливи и посредствени хора ден и нощ вливат отрова в живота му. Накрая го прокуждат в изгнание.

Писателят Стилиян Чилингиров разказва един епизод от живота на Славейков: “Едничкият човек, от когото Яворов имаше страх, беше Пенчо. Дали това произхождаше от пиетет към личността му или от признание за неговия талант мъчно би могло да се каже. А може би защото Пенчо беше негов литературен кръстник. Знае се, че първите си стихотворения Яворов е пращал в списание „Мисъл” с инициали, както и в другите списания.

Да тури цялото си име Крачолов не се решавал. Не се решила и редакцията на „Мисъл” да постави това презиме. Славейков му измислил псевдоним. Но защо Яворов? Защото бившият финансов министър Христо Белчев, убит при Градската градина, се подписваше с псевдонима Яворин. А той беше съпруг на поетесата Мара Белчева.

По-късно, след овдовяването й, тя става Пенчова приятелка. Мъчно ли е да се достигне от Яворин до Яворов? А можеше ли Крачолов да не бъде доволен от звучния си псевдоним? Разбира се, не. Можеше ли да бъде неблагодарен от кръстника си? Положителното е, че Яворов не зачиташе никого колкото Пенчо Славейков и Гоце Делчев.”

Кога заедно с Боян Пенев, кога самичка, лете или зиме, Дора Габе често присяда до Пенчо Славейков или пристъпя редом с него. Издига поглед към челото му и напевно реди някое ново стихотворение. Слуша я той, слуша и се усмихва, а накрая бащински и нежно я наставлява: “Не бързай да печаташ… Рано е… Ти си още голокрило врабче… Колкото отлежават стиховете, толкова по-добри стават…” Тази поука засяда и звучи у нея и в деня, когато се виждат за последен път. Когато малцина негови приятели и съмишленици го изпращат на Софийската гара. Тогава Дора и Боян обещават, че скоро ще му идат на гости в Италия.

Дора Габе и Боян Пенев отиват в Мюнхен. Там ги намира тревожната телеграма на Мара Белчева. Двамата заминават за Комо Брунате, но не заварват Пенчо Славейков жив.

Мара Белчева е дванайсет години по-възрастна от Дора Габе. Съпругът й Христо Белчев е убит, когато се разхождал из София заедно със Стефан Стамболов. Семейният им живот е кратък…

Високообразована жена, сродена с музиката, с литературата и чуждите езици. Поетеса. Познава Пенчо Славейков от детството си. Една среща с него, далеч след смъртта на съпруга й, слага началото на дружбата им. Вярна спътница до края на живота му. Избира я той и пръв й доверява чувствата си. Единствената жена, която възпява в стиховете си. А тя го обгръща с грижи, с душевна близост и преданост.

Дора Габе се запознава с Мара Белчева през 1908 година, когато вече е омъжена за Боян Пенев, и са на гости у д-р Кръстев. Сближават се от един път. Често са заедно. Навестяват се у дома или се разтъпкват из Лозенец. Често в съдружие с Боян и Славейков. Навсякъде двете - красиви, елегантни, очарователни.

„Светица в духовната си чистота, царица в походката си, в осанката си, в недосегаемото си достойнство на любеща жена”. Тъй говори за Мара Белчева по-младата Дора Габе.