Литературен свят

Петко Рачов Славейков

Петко Рачов Славейков, български писател, учител, журналист, преводач, политик, общественик, е роден на 17.11. 1827 г. в град Велико Търново в семейството на Рачо Казанджията. Учи във Велико Търново, Дряново, Трявна, Преображенския манастир, Свищов. Учителства в Търново, Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена, Търговище, Варна. Премества в Цариград, където редактира българския превод на Библията заедно с Лонг, Ригс, Сичан-Николов. До 1847 г. събира 2263 песни, пословици и поговорки. Издава вестниците „Гайда” (1863-1867), „Македония” (1866-1872), „Шутош” (1873-1874), „Костурка” (1874), списанията „Ружица” (1871), „Пчелица” (1871), „Читалище” (1872-1873), „Звънчатий глумчо” (1872), над 60 оригинални и преводни книги, първите от които „Смесена китка”, „Песнопойка”, два сборника с народни песни и др. Един от ръководителите на народа ни в църковната борба, после е учител в българската Екзархия. Автор на известната поема „Изворът на белоногата” (1873). По време на Руско-турската война превежда през Стара планина отряда на генерал Скобелев. Депутат във ВНС, председател на Народното събрание (1880), издател на редица вестници. Умира на 01.07. 1895 г. в София.

Публикации:

Поезия:

ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА УГОЩЕНИЕ/ брой 100 ноември 2017

Преводи:

Александър Пушкин - ОТ ЖАЛБИТЕ СИ АЗ ОТВИКНАХ…/ брой 140 септември 2021

Петар Прерадович - ЗЕНИЦА/ брой 141 октомври 2021

Иван Никитин - НА СЕЛО/ брой 141 октомври 2021

Алексей Колцов - СЕДНА, ВЕЧЕРЯМ…/ брой 141 октомври 2021

Николай Язиков - ПОЕТ/ брой 141 октомври 2021

Кореспонденция:

ПИСМО НА НИКОЛА КОЗЛЕВ ДО ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ/ брой 83 април 2016

За Петко Рачов Славейков: