Писмо на Никола Козлев до Петко Рачев Славейков

Високопочитаемий г. П. Славейков,

Получих ви честното писъмце на яноар. Съдържанието му ме зарадва и съм готов със голямо благодаренье да ви снабдя със своите произведенья; но за зла моя чест тье са само две книжки „Историята на хайдут Сидер” и „Стар помен”, които книжки се надявам, че имате на ръка, ако ли не, пишете ми, ще ви ги изпратя; а беографията ми е само начената, докарана е до единадесетгодишнийт ми возраст. Ако ви е книгата в род журнал, ще ви я внасям периодически, а инак за скоро не мога ви я внеса.

Причината за дето нямам повече списания и беографията си готова не е леност, а неволна бедност, която често ме довежда до отчаянье, даже и в този час съм в такова положенье: жената ми е в търновската болница, а аз гледам четири деца малолетни. Сам меся хляб и ризите им пера; но днешното ви писамце ме съживи и ще се вземна за работа и след няколко дена ще ви пратя поне част от беографията си.

Ако благоволете одговорете ми.

И оставам за винаги ваш искренен и ваш високопочитающий приятел

г. Лясковец
13 януарий 1885 г.

Никола Козлев

сп. „Изкуство и култура”, г. 6, кн. 10, 1943 г.