Петко Славейков

От Балкана, от полето,
на народа от сърцето,
надошли сме тука ний
да се трудим, ред да гудим,
бащиния да разбудим
за честити бъдни дни…

Но така сега събрани,
да кроиме как да стане
за народа по-добре,
дайте малко и да сръбнем,
от трудът си да претръпнем,
да не ни се той опре.

От надежди упоени,
с нови сили подкрепени,
да пием и да кроим;
от народа си избрани,
за което сме призвани,
там на него да стоим…

Дай бре, синко! - Е, наздраве!
България да се слави,
да напредва, да живей!
Кой зло мисли на рода ни,
в Бяло море да потъне!…
- На, момче, и пак налей!

——————————

сп. „Народна целина”, г. 5 кн. 1, 1929 г.