Иван Никитин

превод: Петко Р. Славейков

Вонь, задуха, дим из къщи,
дето стъпиш - смет;
по полици тамо вкъщи
паяджина вред.

Изба, окадено тремче;
хляб корав, вода;
баба кашля, дете хленче -
и живот беда.

Дор си жив тегли, мъчи се,
неокаян си умри…
Тук ела, виж и учи се,
как се вярва и търпи.

——————————

Славянска антология, 1910 г.