ЗЕНИЦА
превод: Петко Славейков
ЗЕНИЦА
Като мина Милици край двори,
и озърна двори и прозори -
двори ми се чинат бяло лице,
а прозори - на лице очици.
Като мина Милици край двори,
и озърна двори и прозори:
на прозори спазя ли Милица -
на окото виждам й зеница.
СЪДБАТА НА ПЕВЕЦА
Невернице съдбо,
доста ме налита.
Още ли на мъки
нямаш ти насита?
Бодър дух отпадна
и сърце посърна;
кръв до сетня капка
ти на яд превърна.
Водиш ме по тръне
в стръмен път световен,
без да ми звездица
грее с свет любовен.
И навред ме дебнат
патила и нужди;
и кого де срещна -
всички ми са чужди.
В самотия тъжен,
без другар с другари,
с веселите весел
никой ме не свари.
Лека пеперудка
цвят по цвят изрежда,
тя при мен не дойде -
драгата надежда.
И защо да идва? -
Ази сам я пъдя:
черен гроб е спречен
мене насред пътя…
Но прави що искаш,
аз не ща да зная, -
теб не е подвластно
туй, що в сърце тая.
Клетник в самотия
и в тъги занесен,
мога аз да пея
все пак свойта песен.
Ветри я подземат,
ехът ней приглася -
и свободно тя се
по света разнася!
———————-
Славянска антология, 1910 г.
