Моско Москов

Преди години, когато събирах да пиша Историята на българ. литература, срещнах се с един възрастен търновчанин, който ми разказа някои подробности за П. Р. Славейков. Между другото ми каза и за произхода на семейството Славейкови или Бюлбюлеви.

Сам Славейков разказвал отгде произхожда родът му. „Според преданието, което се пази у нас, казал Славейков, ние сме произлезли от Якоруда. дядо ми, като видял, че в родния си град не ще може да намери прехрана с марангозчилъка си - той, както и баща му, били марангозчии, - заминал за Цариград да дири по-сигурна прехрана. Но в столицата на Турската империя се оказвало, че прехраната му ще бъде оскъдна, затова решил да напусне и този град и да се пресели в с. Трявна, като чувал, че в това село край Търново ще може дядо ми да се прехрани със занаята си - марангозчилъка.

Напуща Цариград и с голяма мъка се прибрал в това прибалканско село. Живял той няколко време и с работа изкарвал прехраната си. Обаче неговият син не се задоволил с такава оскъдна прехрана и се преместил в Търново, като по-богат град, в който занаятите били доста напреднали, особено казанджийския. Бащата на Славейков се заловил с казанджилък и доста напреднал. С време се оженил за една търновка, от която имал първите си деца: Петко, Марин, Димитър и Панайот.”

Научих и аз някои подробности за семейството Славейкови. Бащата Рачо умеел да свири с кавал и бил голям артист. Нямало човек да го надсвири. Мохабетите не могли да станат без него, без неговия кавал. Синът му Марин, брат на Петка, бил голям шегаджия. Той се прякоросвал Марин Банбарата и познавал казанджилъка много добре, бил отличен майстор. В своите отношения към другарите си бил много духовит. От неговата духовитост не могли да се отърват и братята му.

Бащата на Петка овдовял и се оженил втори път. Жена му била от Вишовград. След смъртта на Рача втората му жена се омъжила за Иоата, един беден човек, който ходил да работи чуждо, най-вече да копае и да реже лозята на търговците.

Рачо, бащата на Славейков, се поминал в Търново, синовете му се разпилели. От рода на Славейковци са останали много малко в Търново.

сп. „Илюстрация светлина”, г. 37, кн. 10-12, 1929 г.