Алексей Решетов

превод: Марко Марков

***
Какво е, друже, ранина?
Не си ли ставал рано -
прозорците без светлина
блещукат някак странно,

не пеят птиците добри,
не е дошла росата
и върху свойте кита три
лежи без ос Земята…

***
На сън рябинови градини
в постеля болнична видях:
без лист са клетите рябини,
но гроздове висят по тях.

А мама каза:
            „Ти, мой малък,
помни, че нашият живот
е дваж по-горък, дваж по-ярък
от зрелия сънуван плод.”

***
От стиховете, да, от тях
е време прошка да поискам,
застанал пред ковашки мях
или с длето при камък искрен.

Защото зная, в кратък стих,
платен с цената на сърцето,
аз своето лице открих,
ала загубих си ръцете.