Алексей Решетов

превод: Диана Павлова

* * *

Любима, какво ми направи?
Защо ми е чужда съдба?
Защо във прозорче забравено
погледнах и тебе видях?
Защо за самотника буден,
затворник сред книги сурови,
звучиш като музика чудна,
когато пристъпваш отново?
И тези студени ръчици,
очи като знаци в мъгла.
А всичките мои връстници
отдавна ме чакат в пръстта.
Защо прокълнат да лудувам
като пламък из дървена стая,
и като за рожба
жадувана,
аз име за теб да гадая?

* * *

Любимая, что ты наделала?
Зачем мне чужая судьба?
Зачем я в окошко зальделое
Взглянул и увидел тебя?
Зачем одинокому узнику
Суровых, насмешливых книг
Такая волшебная музыка
Шагов мимолетных твоих?
И эти озябшие рученьки,
И очи, как звезды во мгле.
Давно уж друзья мои лучшие
Меня ожидают в земле.
Зачем старику окаянному
Метаться, как пламя, в избе
И, словно ребенку
желанному,
Придумывать имя тебе?