Алексей Решетов

превод: Диана Павлова

* * *

Сюртук изцапан, изпокъсан,
полуда устните суши,
защо, художнико навъсен,
автопортрет си прави ти?
Не скри и своите пороци –
ще ги превръщат във вина
цял ред безименни пророци,
дошли при твоите платна!
Защо пристанището свое
с мъждукащ пламък освети
и вместо да твориш герои,
със слаба гръд ги защити?

* * *

Сюртук засаленный и драный,
И на губах запекся бред,
Зачем, зачем, художник странный,
Ты создавал автопортрет?
Зачем не сглаживал пороки,
Чтобы не ставили в вину
Тебе их некие пророки,
Чредой стекаясь к полотну?
Зачем пристанище сырое
Убогой свечкой освещал
И не писал своих героев,
А впалой грудью защищал?