Христина Стоянова
Христина Атанасова Стоянова, българска писателка и преводачка, е родена на 2 октомври 1892 г. в град Търговище. Завършва средно образование във Варна. През 1909 г. пребивава в Пиза, Италия. Превежда от италиански автори за издателстко „Мозайка”. Сътрудничи на в. „Литературен живот”, в. „Литературен глас”, сп. „Хиперион”, сп. „Български воин”, сп. „Детска радост”, сп. „Поточе” и др. Авторка на книгите „Песни за героите” (първо издание - 1924 г.; второ поправено и допълнено издание - 1926), „Песни на българката” (стихове, 1931), „Златни зрънца” (стихове за деца, 1935), „Любов и съдба” (стихове, 1935), „Тинковото конче” (за деца, 1938-1940), „Деца-герои” (разкази, 1944). Пише патриотична и антивоенна лирика. През 1930 г. посещава Италия. Превежда италианска поезия („Песни” от Джакомо Леопарди, 1930), разкази на Корадо Говони. Участва в юбилейния сборник „Антон Страшимиров. Личност и дело” (1931). Включена в унгарската „Антология на български поети” в превод на Димо А. Боиклиев (1940). Член е на Съюза на детските писатели и на Клуба на жените писателки (1946). Умира през 1967 г.
Публикации:
Поезия:
ПЕСНИ НА БЪЛГАРКАТА/ брой 85 юни 2016
ТАЛИСМАНИ/ брой 90 декември 2016
ЗАДУШНИЦА/ брой 101 декември 2017
Публицистика:
АДА НЕГРИ И ТВОРЧЕСТВОТО Й/ брой 92 февруари 2017
Литература за деца:
ПОТОЧЕ/ брой 103 февруари 2018
Преводи:
Мария Луиза Фиуме - МЪГЛА/ брой 104 март 2018
Критика за Христина Стоянова:
„ЛЮБОВ И СЪДБА”. СТИХОВЕ ОТ ХРИСТИНА СТОЯНОВА/ автор: Павел Анастасов/ брой 92 февруари 2017
ХРИСТИНА СТОЯНОВА - „ЛЮБОВ И СЪДБА”/ автор: Стефан Станчев/ брой 104 март 2018