Христина Стоянова

Христина Атанасова Стоянова, българска писателка и преводачка, е родена на 2 октомври 1892 г. в град Търговище. Сътрудничи на в. „Литературен живот”, в. „Литературен глас”, сп. „Хиперион”, сп. „Детска радост”, сп. „Поточе” и др. Авторка на книгите „Песни на българката” (стихове, 1931), „Любов и съдба” (стихове, 1935), „Златни зрънца” (стихове, 1935) и др. Пише патриотична и антивоенна лирика. През 1930 г. посещава Италия. Превежда италианска поезия ( „Песни” от Джакомо Леопарди, 1930), разкази на Корадо Говони. Участва в юбилейния сборник „Антон Страшимиров. Личност и дело” (1931). Включена в унгарската „Антология на български поети” в превод на Димо А. Боиклиев (1940). Умира през 1967 г.


Публикации:


Поезия:

ПЕСНИ НА БЪЛГАРКАТА/ брой 85 юни 2016

МАЙКА/ брой 88 октомври 2016

ТАЛИСМАНИ/ брой 90 декември 2016

ГОДИШНИНА/ брой 96 юни 2017

ЗАДУШНИЦА/ брой 101 декември 2017

ВЕЛИКДЕН/ брой 105 април 2018

ЖЕЛАНИЕ/ брой 106 май 2018


Публицистика:

АДА НЕГРИ И ТВОРЧЕСТВОТО Й/ брой 92 февруари 2017


Литература за деца:

ПОТОЧЕ/ брой 103 февруари 2018


Преводи:

Мария Луиза Фиуме - МЪГЛА/ брой 104 март 2018


Критика за Христина Стоянова:

„ЛЮБОВ И СЪДБА”. СТИХОВЕ ОТ ХРИСТИНА СТОЯНОВА/ автор: Павел Анастасов/ брой 92 февруари 2017

ХРИСТИНА СТОЯНОВА - „ЛЮБОВ И СЪДБА”/ автор: Стефан Станчев/ брой 104 март 2018