Стефан Станчев

Христина Стоянова, „Любов и съдба”, София, 1935 г.

За поезията на жените у нас, бъдещият литературен историк ще отдели прилично място в литературата ни. Но когато той ще поиска да се справи със съдържанието на тяхната поезия, задачата му ще бъде особено трудна.

След Мара Белчева, Дора Габе и Ел. Багряна, поетките си влияят една на друга, мотивите на поезията им се преплитат и образите им на творци се сливат в приблизително единосъщие.

Едва през последните няколко години и между по-младите поетки се показват свежи и оригинални дарования, обещаващи самобитен разцвет.

А в творчеството на жената ние можем да търсим истинско откровение на сърцето, защото тя най-вярно говори за себе си. Дали, обаче, нашите поетки отразяват искрени чувства, е отделен въпрос, върху който специално трябва да се говори.

Книгата на г-жа Христина Стоянова затрогва с общия тон на майчинското чувство, намерило израз в пeсни като „Завещание”, „Моят дом”, „Дар”, „Най-святата”, „Грижи”, „Опрощение” и „Сами”.

Наред с преобразяването на майчинското чувство, поетката е пленена и от обич към Родината, неотменна съдба, сполучливо изобразена в стихотворенията из кръга „Дом и Родина”, „Коледна молитва”, „На чужбина”, „Дар”, „За нея”, „Моят род” и „Най-святата”.

Поетката начева женска лирика на интересна тема и книгата й се чете с онази наслада, която получаваме при общуване с мисли за човечното и неизбежното. Песните й са чистосърдечни, та затова често формата им е неовладяна, а ритмическото движение - нестройно.

Простотата на настроенията тя предава непринудено, но в творчеството на поета се иска и вещо изобразяване, художественост на формата и музика в езика, за да се одухотвори песента, като веднъж дадена.

Г-жа Христина Стоянова разполага с художествени средства, които употребя в много песни с похвата на даровита художница. Такива са стихотворенията: „Вяра”, „Нетленната”, „Вечерна молитва” „Завещание” (без последните му три строфи), „Сами”.

В някои от стихотворенията й личи постройката на теза, както и се усеща звънът на Траяновия стих, но тя, може би, е поместила стихотворенията с тези белези, за да представи своя път на укрепване.

Песните й, обаче, посветени на майчинството и на Родината, ни сочат, че поетката живее с трепетите на сърцето си и с тревоги на своя дух, а само те единствени ще й помогнат да ни поднесе и в бъдеще книга, напоена със същата гореща и смирена любов към детето и с топлите сълзи на жената, която е преминала живота в страдание, що ражда обич и жертва и която е познала смъртта и простия смисъл на всичко земно.

——————————

сп. „Гребец”, бр. 7-8, 1935 г.