МЪГЛА
превод: Христина Стоянова
Обширна мрежа от сребро
отвред обвива пепелявите
маслинови разлистени клоне;
а вятърът дониса от горите
смразяващата ноемврийска скръб
и всред листата влачи той криле
с несещани вълни.
Из меката и мъничка пътека
покрай вратата, що не виждам аз,
псе гладно вие със пресипнал глас.
А кой разгъва облаците неми
и ги обвива в ясните си пени,
разкривайки се в светеща игра.
Всред сенки разноцветни
трептят над росните листа
и бавно падат капчици роса,
като сълзи незнайни.
Тъжовни приказки навярно през нощта
луната им разказа тайно.
И морното си женствено лице
прегъва с поклон сетния цветец,
чиято нежна бледина
с прозирен и неуловим воал
челото ми обвива.
Камбанен тежък звън замира.
И чарът мълчалив,
и лунния покой, забравата що усмирява
за близките неща,
завършва в моята душа.
Трепти там горе ноемврийската мъгла,
трепти над клепките запрял плачът.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 5, 4.06.1933 г.
