ГОДИШНИНА
Из „Песни на българката”
ГОДИШНИНА
Отново е зелена старата градина,
в небето плуват сребърни крила,
а ний скърбим; днес тъкмо е година
смъртта откак ни раздели без жал.
Лицата ни са бледи и сълзите
готови са да бликнат в горък плач;
във стаите е душно и гърдите -
задавени; мълвим почти без глас.
Сами сме ний, но сякаш още някой
е между нас и да го не смутим
мълчиме все, но в мисълта си тайно
се питаме, сред нас не си ли ти.
А вън орел се вие в висините,
величествен чертае кръг след кръг,
дали не вижда той из равнините
и твоя гроб разринат и без кръст?
РАЗКЪСАЙ ЧЕРНАТА ЗЕМЯ…
На покойниците, легнали в чужди земи!
Разкъсай черната земя, светкавице,
и пробуди безкръстни гробове,
кръвта си дето ляха за наздравица
на кървав пир призвани синове!
Ще видят слънцето те пак пробудени,
над робски край загряло отдалеч,
и клетвата на братята прокудени
ще чуят с огнената родна реч.
Ще чакат и просторите запалени
да възвестят уречения час,
когато гръм всред знамена възправени
дълбоко ще отекне родний глас.
Тогаз ще отнесат скръбта им бурите,
ще сетят те честити прежни дни,
ще полети духът им всред лазурите
над родни позлатени равнини…
Разкъсай черната земя, светкавице,
и пробуди безкръстни гробове,
земята, що кръвта им пи в наздравица
все вярна е на свойте синове!
MATER DOLOROSA
Събрах аз мойте горестни цветя,
поникнали посред сълзи жалейни
и пред разпятието на Христа
безбродна мъка с тях ще разпилея.
И над челото трънений венец
с цветя ще го покрия и с милувки,
и раните на светлий Първенец
ще ги измия с майчини целувки.
А ти, о, Майчице, чуй таз молба!
Там горе мойто чедо не забравяй,
на майките най-тежката съдба
отне ми го и в сълзи ме остави.
Ти прегърни го, Майчице света,
както в денят страдален на разлъка
телото бездиханно на Христа
обвиваше с ръце в безумна мъка.
И свята топлинка от туй сърце
сърцето му сирашко да съгрее,
лъчите от Христовото лице
лицето му в сияние да облее.
И в този ден и светъл, и велик,
когато Божий Син в живот възкръсне,
не ще заплача, майчице, но вик
гърдите ми с молитва ще откъснат!
——————————
сп. „Хиперион”, г. 9, кн. 5-6, 1930 г.
