Павел Анастасов

Белег на истинско поетично дарование е да възпееш всичко красиво в душата на човека и в природата, да издигнеш глас против неправдите в живота, да застанеш смело чрез поезията си на страната на унижените и онеправданите и да пречупиш през призмата на благородната си и красива душа света с всичко, което го заобикаля.

Любовта, надеждата, вярата, зефира, ароматът на теменугата, теглото на потиснатия брат, скръбният лик на майката-отечество, самотата, копнеж по красотата във всичките й форми, мъката по близък човек, обаяние от хубостите на света, а главно от родните поля и гори, преклонение пред героизма на миналите поколения, бунт против неправдите в света - ето в главни линии светът на поета.

За поетката Христина Стоянова смело може да се каже, че не се е отклонила от тези линии.

Сюжетите на всичките й стихотворения в най-новата й сбирка „Любов и съдба” отразяват най-хубавото, най-нежното, най-чистото, което изпитва чистата душа на един благороден човек. В тия 54 стихотворения поетката е разпиляла всичките бисери на душата си, като ни прави съучастници на нейната мъка и възторзи, на нейната радост и болка.

Печал диша стихотворението „На себе си”. Печал и тихо примирение със смъртта, която ни дебне. Това философско примирение с неизбежното кара поетката да бъде скромна в преценката за себе си.

Нежност и грация отлъчва стихотворението „Надежда”. надеждата, която превръща скръбта в радост, траурните акорди - във вълшебни и бодри звуци, надеждата, която топи скръбта и хвърля душата в кротко блаженство.

В стихотворението „Портрет” ни е даден образ на съпруга. Това стихотворение е едно от най-хубавите и много изискано.

„Желание” излъчва искрените и интимните чувства на поетката. Впрочем, всичките стихотворения в „Любов и съдба” носят печата на интимна изповед.

Искреността и непосредствеността на чувството са най-яркия белег в поезията на Хр. Стоянова. Склонността към философски размисли е също характерен елемент на нейното творчество.

——————————

в. „Литературен час”, г. 7, 1.05.1935 г.