ВЕЛИКДЕН
Тогаз пак тъй в невестина премяна,
посрещаше Великден пролетта.
Аз като теб бях засмяна
и палава бях като всичките деца.
От радост не ме свърташе на двора,
току надничах тайно, всеки час
във светналите стаи през прозореца
и търсех кошницата с шарени яйца.
И струваше ми се, край тях ще видя
приклекнало с изострени уши,
като във приказките зайче сиво
и сещах си сърцето да тупти.
Но знаях аз, не зайчето, а мама
ще сложи край леглото ми яйце,
и щом очи отворя тя засмяна
ще ме погали с него по лицето…
Сега в очите ти трепти онази радост,
която изживях, дете, преди,
тъй както в теб премина мойта младост
след нея грижите ми, за да наследиш.
Край теб години ще се нижат устремени;
ще чезнат те безследно в вечността.
Ще срещаш ти Великден като мене
на свойте малки рожби с радостта.
1932
