МАЙКА
Аз видях сълзите ти, майко злочеста,
и сетих аз твоята скръб,
загледала в скути на млада невеста
сирака на сина ти скъп.
Ти спомни си, зная, честита си била
с майчина радост в ръце
и в сън, и наяве по рожбица мила
е трепкало твойто сърце.
И не за неволи ти песни си пяла
над люлката детска тогаз
и не за гробове незнайни си ляла
сълзи безутешни без глас…
Днес мълком превита пред къщните порти,
закрила в скути лице,
сълзите поройни, сълзите ти горки
знам, късат те твойто сърце.
Оплакваш сина си ти, майко злочеста,
зарит под есенни листе,
оплакваш и себе, и клета невеста,
оплакваш сираче-дете…
——————————
Възпоменателен сборник - Епопея на българския воин, т. 1, 1926 г.
