Христина Стоянова

Небето страхотно раздират светкавици,
а стене земята от стръв,
разхищений призрак напива наздравици
от огнена воинска кръв.

Далече пък от воя стихиен в балканите
неземен възнася се звън,
облива простора звука на камбаните
рождествени, тихи кат сън.

Празнуват рождествений празник усоите,
балкани, долини всред стръв,
поднисат рождествени дари героите
от лаври, от огън и кръв.

А ти, о, Родино, кат Майка божествена,
в прегръдки обвила Христа,
приемаш ти дари, а химна тържествена
им пей за безсмъртността!…

——————————

Възпоменателен сборник - Епопея на българския воин, т. 2, 1929 г.