ДЯДО КОЛЕДА
Дядо Коледа не беше слизал на земята много отдавна. И защо ли да слиза? Откак децата започнаха да четат много книжки, престанаха да вярват в старите приказки.
А преди това почти всички деца - големи и малки, бедни и богати - бързаха да поставят срещу Коледа обувките си под комина, за да им спусне дядо Коледа желаните подаръци.
Но дядо Коледа обичаше децата и след толкова години реши да слезе пак между тях.
Беше срещу Божич. Малките деца отдавна бяха заспали сладък сън с едничката мисъл, с какво ли ще ги зарадва дядо Коледа.
Тихо, тихо се спусна дядо Коледа над заспалия град и в миг спря пред един голям прозорец. Той мина невидим в стаята и със затаен дъх спря край детското легло, дето сладко спеше чернокъдро момченце. Дядото се наклони над детето и нещо зашепна:
- Мило момченце, аз зная, че си добро и послушно дете, затова дойдох да ти донеса коледен подарък.
Момченцето потърка сънените си очички, огледа се наоколо, но нищо не видя.
- Ще ти донеса хубаво златогриво конче. С него ти ще летиш, дете, ако искаш, дори и накрай света.
- Защо ми е златогриво конче? - заговори детето с насмешка. - Отде ще го намериш? Такива кончета има само в приказките. Аз искам ми подариш един малък автомобил. Ще се науча да го карам сам и тогава и вятърът не ще може да ме стигне.
- Какво е това автомобил? - запита учудено дядо Коледа.
- Охооо, да не знаеш какво нещо е автомобил! - засмя се момчето. - И най-малкото дете може да ти обясни.
И момчето сънливо се обърна настрана и се унесе в сън.
Дядо Коледа остана замислен край детското легло и след миг пак тъй невидим излезе от стаята.
И ето го застанал край леглото на друго, по-голямо дете.
- Мило момченце, искаш ли да ти донеса един хубав коледен подарък?
Детето отвори очи, огледа се наоколо, но като не видя нищо, заслуша се в тайнствения глас.
- Ще ти донеса един хвъркат змей с огнена опашка и от устата му да блика огън.
Детето се ококори уплашено.
- Ууу! - огнен змей, колко е страшен!
- С него ти ще летиш високо в небесата, над морета и океани и ще обходиш целия свят.
Детето весело се усмихна.
- Добре, че сега вече няма змейове на земята. И защо ми е такова страшилище? Искам да ми подариш едно аеропланче. Аз ще се науча да летя сам и тогава ще видиш как се лети над морета и океани.
- Какво е това аероплан? - натъжи се дядо Коледа.
- Нима не си виждал аероплан? Сега и най-малкото дете може да ти го посочи и да ти разкаже за него!
И момчето сънено се извърна настрана и бързо се унесе в сладък сън.
Горкият дядо Коледа още по-огорчено се отдалечи от леглото и на второто момче.
След дълго ходене той спря пред друг прозорец. И невидим влезе в стаята. В леглото спяха две деца, братче и сестричка.
Той се поколеба за миг и после се наведе над спящото момиченце.
- Мило дете, аз знам, че ти обичаш песните и искам да ти подаря един хубав подарък.
Момиченцето потърка очи и се огледа наоколо.
Дядо Коледа продължи:
- Ето, вземи тази пръчица и щом я размахаш три пъти във въздуха, пред тебе ще засвири иай-хубавата музика в света.
- Защо ми е тази пръчица? - засмя се момиченцето. - Аз искам да ми подариш едно радио. Тогава няма нужда от тая пръчка, а щом завъртиш едно копче, то само ще ти засвири и запее. Завъртиш ли друго, радиото ще засвири от който край на света искаш.
- Какво е това радио? - запита още по-разтревожен дядо Коледа.
Момиченцето се зачуди.
- Кой не знае, какво нещо е радио? Децата от градове и села отдавна слушат
песните му.
Дядо Коледа, смутен и засрамен, се отдръпна и излезе навън.
Студеният януарски вятър свиреше из пустите улици и носеше облаци сняг.
Дядо Коледа се подпря на един стобор и се замисли.
- Колко се е променил светът, - си каза той. - Трябва много, много да съм остарял, щом и децата знаят повече от мене. Не ми остава нищо друго, освен…
Дядо Коледа не довърши мисълта си. Той грабна тоягата и торбата с играчките си, забърза из улицата, после се спря пред витрината на една книжарница, бухна се в нея и замръзна.
На другата сутрин децата минаваха покрай книжарницата, радваха се на книжния дядо Коледа и никое не помисляше, че само преди няколко часа, през нощта, този дядо Коледа беше жив.
————————
в. „Барабанче”, брой № 32, 07.01.1939 г.
