Захари Стоянов

Захари Стоянов (Джендо Стоянов Джедев), български националреволюционер и писател, е роден през 1850 г. в семейството на овчаря Стоян Джедев Далакчиев в село Медвен, Сливенско, и жена му Йова (Йонда). Учи в медвенското църковно (1856-1862) училище. От 1866 до 1870 г. е овчар в село Инджекьой (Тополи), Варненска област и в село Подвис, Бургаска област. Чирак в шивашки дюкян в Русе (1871-1872), участва в Русенския революционен комитет (1872). Служи в железопътната станция на гара Търново-Сеймен (дн. към Симеоновград, 1873) и научава френски език. Участва заедно със Стефан Стамболов в Старозагорското въстание (1875), после скита из планините и се крие известно време в Харманли. Един от ръководителите на Априлското въстание (1876) - действа в IV Пловдивски революционен окръг. Заловен след разгрома на въстанието, минава през много затвори, спасява се с хитрост. Освободен през септември 1876 г. от Пловдивския затвор. През Руско-турската освободителна война избягва нелегално в освободеното Търново. След Освобождението се установява в Русе - в (1880), секретар на Апелативния съд, известно време е член на Търновския окръжен съд, съдебен следовател в Русенския окръжен съд. Печата от 1880 г. Редактира в. „Работник” (1881), сътрудничи на в. „Братство”. През 1882 г. избягва в Пловдив поради преследване от властите за издадения в Русе „Искендер бей” и др. Служи като съдебен следовател в Дирекцията на правосъдието на Източна Румелия (1882-1885). Застава начело на борбата за съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885, уволнен за опит да организира отпразнуване на Ботевия ден (19 май 1885). Издава в. „Борба”. Председател на Българския таен централен революционен комитет (1885), осъществил съединението на Източна Румелия с Княжество България с. г. След Съединението отива в Русе, където редактира и издава съчиненията на Л. Каравелов, довършва „Записки по българските въстания”, написва биография на Хр. Ботев. След 1886 г. от радикал-социалист става краен националист. Заедно с Д. Ризов и Д. Петков създава в. „Свобода” - официален орган на Стамболовата партия - Народнолибералната партия. Народен представител в Народното събрание (1886), подпредседател (1887) и председател на V народно събрание (1888-1889). В българската литература остава със знаменитите си книги „Записки по българските въстания. Разказ на очевидци, 1870-1876″ (Т. 1-3. 1884-1892), „Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му” (1883), „Христо Ботйов. Опит за биография” (1888), „Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитър и Стефан Караджата. 1867-1868″ (1885). Умира на 02.09.1889 г. в Париж, където е на международна изложба.


Публикации:


Критика за Захарий Стоянов:

ПСИХОЛОГИЯ НА ПРЕДАТЕЛСТВОТО - ПЪРВА ЧАСТ/ автор: Тошо Лижев/ брой 19 април 2010

ПСИХОЛОГИЯ НА ПРЕДАТЕЛСТВОТО - ВТОРА ЧАСТ/ автор: Тошо Лижев/ брой 20 май 2010

ПСИХОЛОГИЯ НА ПРЕДАТЕЛСТВОТО - ТРЕТА ЧАСТ/ автор: Тошо Лижев/ брой 21 юни 2010

ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ И ОКОНЧАТЕЛНОТО ОБУРЖОАЗЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ СВЯТ/ автор: Панко Анчев/ брой 39 април 2012


За Захарий Стоянов:

ИЗ “ВНЕЗАПНА СПИРАЧКА” /2004// ПИСМО ДО БЪЛГАРСКИЯ АПОСТОЛ
ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ/ автор: Иван Манолов/ брой 1 септември 2008

ПРЕОБРАЖЕНИЯТА ЗАХАРИЕВИ/ автор: Борислав Гърдев/ брой 21 юни 2010

МЕДВЕН/ автор: Светла Гунчева/ брой 23 ноември 2010

СМАХНАТИЯТ/ автор: Пелин Пелинов/ брой 70 февруари 2015

ИЗЛИЗАНЕ ОТ ВЪЗРАЖДАНЕТО. ПЪТИЩА И ЛИТЕРАТУРЕН ПРОЦЕС/ автор: Панко Анчев/ брой 104 март 2018

ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ И ФОРМИРАНЕТО НА НОВО ПОЛИТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ, ГОВОРЕНЕ И ПОВЕДЕНИЕ В КРАЯ НА ХІХ ВЕК/ автор: Панко Анчев/ брой 108 юли 2018

СПОМЕНИТЕ ОТ ИСТОРИЯТА КАТО СРЕДСТВО В ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРОПАГАНДА НА ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ/ автор: Панко Анчев/ брой 110 октомври 2018

ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ - НОВИЯТ ТИП БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ/ автор: Панко Анчев/ брой 114 февруари 2019

ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ КАТО ПОЛИТИЧЕСКИ БИОГРАФ/ автор: Панко Анчев/ брой 117 май 2019