МЕДВЕН
МЕДВЕН
В памет на големия българин
и революционер Захарий Стоянов
Морно ожадняло в пътя си далечен
тук се е поспряло - пътник разсъблечен.
Спряло се на склона под звънтящи жици -
българска икона, пъстропера птица.
Майстори резбари сън не са заспали,
та резбата стара погледа да гали.
Нощем под звездите с тънка свирка свири -
своя летописец още в мрака дири.
Върху склона стръмен, с устрем на момиче,
боси калдъръми към реката тичат.
Грозде под лозници жадно слънце пие.
Под стрехите птици домове си вият.
Тук се е родила, тук е оживяла
Йовковата мила лястовица бяла.
Медвен упорито с пошлото се бори.
То е напористо. Трябва миротворец.
Бързотечна бара пъстри черги вие,
а край нея някой фаровете мие.
Как да го приемеш, как да го преглътнеш?
Днескашното време влачи тиня мътна.
Медвен ще се справи с днешните ни страсти.
Корените здрави не търпят контрасти.
Вятър ще повее в старите върхари…
И ще оживее в сенките Захари.
ДУХЪТ НА БЪЛГАРИЯ
Накъде сме поели и не стигат ли черни забрадки
и докрай недописани, ученически сини тетрадки,
че отново обричаме на запалени жертвени клади
неродените още и невинни деца на България?
Пред олтара отчупен на едничката, светлата вяра,
да измием нозете на родината свята и стара,
да повикаме всички християнски и езически сили
и на Бога във нас да поискаме прошка и милост.
С раменете си крехки духа да подпрем на Балкана,
който в златен капан от лъжи и измами е хванат.
Още имаме много и различни мечти и посоки,
а ни трябва една, към звездите която да сочи.
Към солта от сълзите да прибавим солта на морето
и по стълба от сол да успеем да стигнем небето,
под което, отворил очи сред руините стари,
се събужда и ражда отново духът на България.
