Литературен свят

Георги Стоянов Пейчовски

Георги Стоянов Вътев-Пейчовски, български писател, педагог, общественик и преводач, е роден на 11.(23).11.1874 г. в град (тогава село) Угърчин, Ловешко в многолюдно земеделско семейство. Учи последователно в родното си село, Ловеч и Педагогическото училище в Лом (1885). От 1894 г. до края на живота си е учител - в Угърчин, Плевен, Долни Дъбник и София. Участва активно в социалистическото и прогресивното учителско движение - един от основателите на читалището в Угърчин (1894) и на социалистическа група (дружинка), начело с Вълчо Колев Русковски. Председател е на Плевенското околийско учителско дружество (1899-1909) и на Софийското учителско дружество (1913-1915). Много пъти е делегат на учителски конгреси. Член на Управителния съвет на Българския учителски съюз (1909-1910) и Висшия учебен съвет. Заради активната му обществена дейност и дружбата му с Тодор Луканов, Ламби Кандев, Никола Илиев и Димо Хаджидимов е преследван и два пъти уволняван. Основател и главен редактор на детското списание „Светулка” и на притурката му вестничето „Слънчице” (1904), което редактира близо 13 години. Привлича в списанието бъдещи наши изтъкнати писатели за деца като Ран Босилек, Трайко Симеонов, Васил Ив. Стоянов, Александър Спасов и др., които тук правят първите си стъпки. Участва в Първата световна война, началник на подкрепителен пункт в тила на българската армия на Южния фронт, при гара Дедели, край Дойранското езеро. Изследователят на този период от живота му Борис Сираков пише във в. “Заря на комунизма” - Ловеч през 80-те г.: “Негови ръкописи попадат в ръцете на царското командване. Виждайки опасността, че ще попадне под ударите на военния съд като “родоотстъпник” заради антмонархическите, демократичните и социалистическите възгледи, Георги Стоянов слага край на живота си на 05.12.1917 г.” Един от пионерите на българската детска литература. Сътрудничи с множество статии на списания „Учител”, „Право дело”, „Училищен преглед”, „Учителски другар”, „Библиотека”, на вестник „Съзнание” и др. Издава и списание „Пролетни зари”. Публикува в „Светулка” над 600 разказчета, стихове, приказки, басни. Автор е и на стотина неиздадени стихотворения за възрастни, написани на фронта, с подчертан антивоенен и социален характер. Проявява се и като педагог-теоретик - в статиите си и в книгата „Патриотичното възпитание” (студия, Плевен, 1906, с Христо Йорданов). Участва в съставянето на читанки и други учебници. Превежда от руски „За произхода на човека” на Чарз Дарвин (1896) в два тома - първи превод на произведението у нас. Псевдоними: Георги Г. Зеленогоров, Дядо Здравец, Георги Зелен здравец, Калинка-Малинка, Кумчо Вълчо, Латинка, Пенка, Селянче, Г. Угорчен, Огорчений, Георги, Чичо Бръмбарчо, Чичо Светлю, Чичо Българанчо, Дядо Невиделчо, Г. Ст. Пейчевски и др. След смъртта на Стоянов списание „Светулка” продължава да излиза под редакцията на Любомир Бобевски, а издател е Райна Г. Стоянова, съпруга на писателя. През 1919 г. списанието е откупено от издателство „Александър Паскалев” и продължава да излиза до 1947 г. под редакцията на Александър Спасов.

Публикации:

Поезия:

ЖИВОТ БУРЯ/ брой 53 юли 2013

И АЗ ЩЕ ПОПЕЯ…/ брой 101 декември 2017

Проза:

ДА ОТГОВАРЯ НА УСЛОВИЯТА/ брой 53 юли 2013

СТАНЧО И БЕЛИЦА/ брой 56 ноември 2013

КЪМ НОВ ЖИВОТ/ брой 65 септември 2014

Литература за деца:

МАЙКА/ брой 57 декември 2013

ДЕТЕ И ЗВЕЗДА/ брой 103 февруари 2018

НА ЧУЖБИНА/ брой 103 февруари 2018