ЖИВОТ БУРЯ
ЖИВОТ БУРЯ
Животът е буря що зида и троши,
що вечно събаря и вечно гради,
творец е животът, кой сред света лоши
семена за радост безспирно сади.
И туй е залогът за времена нови,
в кои ще просветне човешкият род.
Нек сили внесеме в живота сурови,
нек дадем и ние нашия залог.
Гара Дедели, 4 септември 1916 г.
НИВА
Хубаво си, дивно и прекрасно,
родно люто, кат елмаз си ясно,
вредом пръскаш благодат…
Златно жито и ръжта зърниста
люшка в нива грива си златиста,
сбогом, грижи, сбогом, глад!…
Цвете чудно в нива се синее,
мил синчец главица си люлее,
ей ти,ниво, плод и хляб!
Нека е честит трудът, и нека
свят да е плодът му на човека,
който с плуга набраздил е теб!
ПЪРВИ МАЙ
Ура! Днес празник е на цветята,
на труд, на волност и на песни…
Ура! - ден първи на свободата.
- О, ден на мечтите чудесни!
Привет, о, дивен Първи май -
предвестник на земен рай!
Ура! Да млъкнат гняв и раздори;
войни да стихнат и позори!
Ура, ура! - сияйни кръгозори,
ура! - работници, другари!
Под дивний лъч на Първи май
ще блесне нов свят - дивен рай!
1. V. 1917 г.
гара Дедели
РАБОТНИЧЕСКИ МАРШ
Работници другари,
е, дайте си ръце!
с целувки ви посрещам,
с усмивка на лице….
Работници, мнльони,
елате с страшен вид,
елате да съборим
на тюрма мрачний зид!…
От фабрики грамадни,
от родните села,
елате да прогоним
на робството гнета!
Ленивците ний мразим,
безделници не щем.
Ний царство ще издигнем
без цар и без ярем.
Ний носим сили нови,
рай земен ще градим,
кроежи носим смели
на дух непобедим.
На правдата свещена
ще сложим ний венец,
на мъката ни черна,
ще сложиме конец…
Работници, зидари,
елате с порив, с жар,
елате да издигнем
на новий ред олтар!…
Елате, о, другари,
от цялата земя!.
Елате да накитим
живота със цветя!
Прилеп, 23. I. 1916 г.
ПЕРЦЕ МОЕ
Перце мое, огнесловно,
сей слова ми въз хартия,
нека целий свят да знае -
верни сме другари ние!
Двама плачем в тежка доба,
двама едри сълзи леем,
в дни пък на голяма радост
дивни песни двама пеем. . .
Перце мое, мил другарю,
днес тъга пак ще се пъди,-
от сърце ми вземай сили -
кръв мастило да ти бъде!
Жалост нямай към хартия,
силно, силно я натискай,
към сърце жал също нямай,
кръв до капчица изстискай!
Кръв какво е за сърцето?
Тя го прави да лудува,
в него тя пожар разпалва,
кара го да се бунтува…
Жажда буди тя в гърди ми,
жажда към мечти крилати,
и рисува пред очи ми
свят прекрасен, непознати…
Свят от ласки и копнежи,
свят на ласки и науки,
свят на галени надежди, -
н а напредък и сполука…
Перце мое, огнесловно,
лей слова ми въз хартия,
нека целий свят да знае -
верни сме другари ние…
ПЕСЕН НА ШИВАЧКАТА
Бурна нощ… Вятър вие.
Плющи луд навън…
А девойка морна шие
капнала за сън…
Трака, трака над машина
посред тъмна нощ,
тъжна песен тя подема
в мъртва полунощ:
„Помня… в село бедност, нужди. . .
- От тях аз бегах;
И в града при хора чужди
с чер труд заживях…
Горка плакала за мене
майка ми тогаз,
бях едничко в онуй време
нейно щастие аз…
Мъки много съм търпяла,
гладувала с дни,
за сух хлебец съм трепала
клети младини…
В труд тегловен денонощно
не вдигах лице,
от зори до късни нощи
движех аз ръце…
Спомням майка си - горкичка!
Спомням роден кът…
И роня сълзи самичка
не за първи път…
- Тихичко спиш в могила,
там негде далеч,
и няма ли, майко мила,
да те видя веч?!…
Спи спокойно, майко блага,
в черната земя,
може скоро и аз, драга,
да те споходя…
Зер без радост, с хора людски
животът е клет,
мъчно се живей без ласки
на белия свет.
1914 год.
