ДА ОТГОВАРЯ НА УСЛОВИЯТА
- В България, който знае четирите аритметически действия, всякоя служба може да вземе. Хора с висше образование на мускал ги ценят… - насърчаваха Скорбелова по-опитните му другари състуденти.
А защото той беше здрав, млад и интелигентен, то за това начаса поиска служба.
- Стига да отговаряте на условията, - бе отговора на главния секретар. - Ние само такива назначаваме.
А той отговаряше на условията: пергаментен диплом, сгънат на четири се мъдреше в вътрешния джоб на кокетния му редингот, и четирите аритметически действия владееше правилно.
Не се съмняваше, че ще бъде назначен.
- Ще почакате ваканция ( т. е. вакантно място - бел. ред.).
И той зачака. Изтърканото канапе на министерската приемна успя да се фамилиализира с модния му редингот.
А ваканциите една подир друга се отваряха, заемаха; пак отваряха, и пак заемаха.
Един адвокатски писар и един недосвършил се вредиха в последните две. Скорбелов кипна, запротестира, възмути се.
- Господин министра тъй заповяда! Заповед такава излезе!
И регистраторът му пошушна: дворецът иска!…, интендантството настоява… щалмайстерът пожела…
Оскърбен и потърсен (арх. в случая - разтърсен, потресен. бел ред.), Скорбелов почука в друго министерство. Той реши да вземе за време служба не по специалността си. Гладът главнокомандуваше…
- Да, да, стига да отговаряте на условията… Явете се на конкурс.
Конкурсът бе издържан бляскаво. Скорбелов си отдъхна. Поне тук ще го назначат.
И той зачака.
Ваканции се затваряха. Синът на един влиятелен столичен доктор, шурея на един бивш и бъдещ министър, сестриникът на един от силните членове на „Цар Освободител” заемаха ваканциите една подир друга.
Разсилният ежедневно изгаряше по едно кошле препоръки като си мърмореше: „Нашия началник като севастополско кале, топ не може го разби! С девет краля е барашик…, знае си работата…”
Съкрушен, Скорбелов поиска службата на лесничейски секретар. Това бе повече от скромно, то беше унизително за него. Но той вече гладуваше…
- Стига да отговаряте на условията…
И той чака два месеца. Четвърти вече разсилен на бюрото на партията нетърпеливо надничаше и се справяше, кога ще се отвори ваканция, за да догони тримата си напреднали предшественици. А Скорбелов все още чакаше…
- В централното управление, там дръж! - го посъветваха приятели. - Персонал голям, назначения ежедневно, чиновници сбирщина, като тебе човек с висше образование все ще намери едно местенце.
- Стига да отговаряте на условията. Попрактикувайте, докато се открие ваканция, - каза му главният секретар.
Скорбелов се опна на практика. Приказите (рус. заповедите - бел. ред.) сновяха всеки ден между министерството и управлението и носеха отчаяние и радости.
Три месеца изтекоха.
През последните два дни бяха назначени един запасен фелдшер, един кантонер и трима мъже на жените си… Един от последните зае ревизорско място.
Скорбелов избухна. Поиска обяснение. Осветлиха го.
- Тоя е братовчед на сестрата.
- Тоя ще се жени за слугинята на лелята.
- Тоя е протеже на госпожата.
- Тоя води приятелка - кръстница на лелята!
- Тоя е… знаеш!…
- Тоя е… разбираш!…
И бедния Скорбелов чакаше!
И спомни си той за четирите аритметически действия.
Уви! Бяха отлетели ония времена… Сега се искаше да отговаря човек на условия…!
—————————–
Разказът е подписан с псевдонима на Георги Стоянов - Огорчений.
